One more beautiful voice in heaven

на запад

Един от заливите на югозападен Уелс.

Британската зима почти свърши, даже миналия месец се беше задържал доста сняг. А райграсът около пътя не е спирал да бъде зелен. Кърски път, на две мили от града: велоалея от сив и червен асфалт, бяла маркировка, зелен райграс от двете й страни, пасища с дървени оградки и облечени с памучен чул коне. Всичко е като боядисано предния ден, едноцветно и еднакво.

Първа мисъл: колко е подредено тук. Уредено. На България би й трябвало ужасно много време да се доближи до това...
Веднага контра: бих полудяла ако трябва тук да прекарам живота си.

Безлично, като в детска игра опростено, сляпо следване на правила. еднаквите за всички условия създават еднакви хора. Избиват липсата си на хаос в безпаметно напиване. Помислено е за всичко, затова никой не си прави труда да мисли. Тъй като се чисти постоянно, всеки цапа. И пак е чисто, че чак стерилно.

А настилката на детските площадки е от гума....

Този малък хайванин се беше скрил в зелето на баба. Лятоска.



И ми липсва. лятото.
Безгрижно подсмърчам, отказвайки да се предам на есента.
И ми липсва и топлинка.
И животинка.
Сигурно е такъв един човешки инстинкт, да се грижиш за някого. да си заедно: да споделяш деня, съдбата, живота си с него.

Малко повече за решенията после. за равновесието в собствения ти свят и липсата на терзания.

timshel

Светът винаги се е движел от утописти, няма какво да се лъжем.

Възползвай се от утопиите си, докато още вярваш в тях. След това или ще е твърде късно, или ще са вече реалност.

— знаеш ли, кое им е най-лошото на баркодовете?
— изобщо не са уникални..

с мен ли си?

пак! 10 000 и кусур по един човек, които са убедени, че са сами и нищо не могат да направят!
няма да се откажа, защото ще ми е трудно.
или защото няма да постигна нищо сама.
все пак, united company lift the mountain има доказан смисъл.
но бездействието е най-деструктивно.
не можеш да чакаш някой друг да ти свърши работата.
да се оплакваш, че никой нищо не върши, когато и ти като всички чакаш.
нищо не е станало, без да е започнато.

всичко е преодолимо от човека, ако си даде шанс.
ти можеш!
иска ми се да ти го изкрещя!

самоубийци. това сме всички.
избирам живота. труден е.
с мен ли си?

42 'till D-Day

предпочитам да пропътувам парите, които трябва да дам за една вечер. абитуриентския бал имам предвид.



рецепта за портокалчетата горе

и още нещо — ако ви липсва светлина; подобни събиращи слънце лампи се продават и тук, ТСМ например.

скъсайбързо

хареса ми онази серия закуски... повече отчет, отколкото картинки:

стрелчанската вода все си мирише на сяра, и да я чакаш, и да я вариш

пешаход 1

по това време на годината боровите гори шумят...

звездите висят от небето като закачени по него фенери. разпознавам само пояса на орион, едни три звезди една до друга.
един ситискейп, какъвто е възможен само в тракия. и пруско синьо за фон на жълти светлини.
улица „георги данчов“ криволичи повече и от копривките. и аз с нея, криволича от метро до пощата. от съединение до там беше час по краткия път, с компания...
ако липсва нещо, то е само някоя от котките на дидака със саксофон по покривите : )
ама да не излезе, че липсват котки — вече от месец са станали от капаците на водопровода и са започнали да се гонят по улиците, нищо необичайно... все пак, защо по две-три погват една?!?

и когато има чучулиги, значи че въздухът наистина е чист.
а пък пъстървите плуват само в много чиста вода.... но в днешно време вече нищо не е сигурно.

очите се уморяват първи

като в смесицата от един сън и нечий разказ (толкова са ми отделени нещата от авторите им, ще се радвам ако някой изпищи): всички отверстия по лицето „зарастват“, потъват сякаш никога не ги е имало. не помня, първи или последни, очите се зашиват, покриват с кожа, изличават... жива картина като спомен от изживяна смърт.
която нямам спомен откъде и по какъв начин съм видяла.
и пак, и тук има библейска история зад всичко... но само беглите ми асоциации.

и онези релефни точки по бутоните на новите асансьори и по някои опаковки... не, не са сложени там специално за да не се хлъзга. това предположение не очаквах ; )

започвам да уча Брайл, вече трудно чета.

къде си?

искам да стъпвам навсякъде там, боса. не от монитора.

а имам толкова да уча...
хубавото е, че го искам. вече.

Rainin in paradise

(едно такова.
и изпробвам походки. новата е една пружинираща; в резултат почти се придвижвам на подскоци.
може да влияе на настроението, или пък да не. но определено настроението влияе на походката...
и без връзка с онези истории, че като си контролираш издайническите жестове, променяш и поведението си.)

бележки

Чарлз Буковски. «Поща».

От онази поредица на 24 часа.

На предната обложка пише: „...най-циничните и най-духовитите страници...“. На задната е сравнен с Бъроуз.
Хм, цинични? По-скоро приятни. И подредени.
Аз ли съм се развалила?

______
Странна работа. За тази година втората, която изгълтвам за един ден. трябва да си записвам:

«Разкази под екстази» на Бегбеде

______
Тези тримцата (Бегбеде—Буковски—Бъроуз) трябва да бъдат забранени със закон в няколко страни; и едновременно изучавани в гимназиите на същите.