ами ако не желая да имам желания?
да тълкуват действията ми
водени от желания.

аз съм само марионетка на съдбата
и на хода на събитията.
която наблюдава живота си отстрани.

етюд

— погледни го! толкова е жалко.
подхвърляше го в ръцете си.
— само парче месо.
...
всички сме парчета месо. торби с твърд, течности и газове. блудкави съществувания.
обожествявани, възвеличавани, възхищаващи се... заблуждаващи.
заблуждаващи себеподобните и себе си.
нежелаещи да повярват в същността си, заместваме с други вери.

— това е просто орган. инструмент.
има конкретна цел и задача.
— на теб всъщност не ти е нужен, нито на него — твоето мнение.

не желаем да прекараме живота си като останалите парчета месо на този свят.
да се родим, за да ядем, спим, спим и ядем, и понякога да не спим, за да се оплождаме един друг в нуждата да създадем, повторим парчето месо, което представляваме; а то да продължи същия затворен кръг, приключващ непременно по един-едничък начин — когато свършим.

търсим смисъл.
е, смисъл няма. свършвай.

лунички

събудих се с лунички.
не знам къде се бяха крили досега, но тази сутрин са си правили чаено парти.

толкова е лесно да си щастлив.
съвсем малко е необходимо, за да се почувстваш така. просто да си, то си съществува независимо от теб.
да се чувстваш така? кое от теб се чувства? кое от теб е кукловодът, който дирижира поведението ти и чувствата. заблуждава теб / себе си, лъже умело и не можеш да го откриеш, защото самото то е лъжа.
аз не чувствам.

агорафобия

убийте мухата, тя пречи сега
от два до четири нарушава реда

на хората трябва да им се забрани да говорят.
трябва всъщност всичко да им се забрани.

искам — мога — трябва.
душа — тяло — разум. и външните обстоятелства чрез разума.

трябва ми причина да съществувам. да знам че има необходимост от това съществуване, или поне нуждичка някаква. засега няма такива признаци. одно сплошное существованье на всичко, без видима цел... или ставам вярващ, или нищо. в тези състояния има два пътя.