на запад

Един от заливите на югозападен Уелс.

Британската зима почти свърши, даже миналия месец се беше задържал доста сняг. А райграсът около пътя не е спирал да бъде зелен. Кърски път, на две мили от града: велоалея от сив и червен асфалт, бяла маркировка, зелен райграс от двете й страни, пасища с дървени оградки и облечени с памучен чул коне. Всичко е като боядисано предния ден, едноцветно и еднакво.

Първа мисъл: колко е подредено тук. Уредено. На България би й трябвало ужасно много време да се доближи до това...
Веднага контра: бих полудяла ако трябва тук да прекарам живота си.

Безлично, като в детска игра опростено, сляпо следване на правила. еднаквите за всички условия създават еднакви хора. Избиват липсата си на хаос в безпаметно напиване. Помислено е за всичко, затова никой не си прави труда да мисли. Тъй като се чисти постоянно, всеки цапа. И пак е чисто, че чак стерилно.

А настилката на детските площадки е от гума....