хващаш слънцето за разпилените му коси
които те гъделичкат по лицето...
спри, за да догониш щастието.
четвъртък, юли 19, 2007
на другата страна
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
когато носиш света в торбичките под очите си
...
кой:
![[статистика]](https://lh3.googleusercontent.com/blogger_img_proxy/AEn0k_ub6hJ9-BDTXAcyyKZlc4aZvv2yfNigavVAT360yZpmjB5DmeNzgSIe6lw73iOgQ5FvQPf2Ae2x3zVJeltNjrEvr4tUAz6lCFyrUszX4Wdtioff-xuOEewp-aCbBmed5kQQl-8bAd_CpyJ_6P8Kng3UcUSXzQ0bU30-6vtoqxpSNw=s0-d)
~«истинското щастие е най-висшата форма на саможертва. в това състояние няма усещане за „себе си“— дори не разбираш, че си щастлив. истинското щастие е някъде отвъд това „да знаеш“. отвъд себе си»
Няма коментари:
Публикуване на коментар