обичам да се самоизненадвам.
една уличка встрани —
неоткриван свят
насред града.
половин час незагубено време на седмица.
улица „пещера“, и вдясно от нея
е толкова стръмна,
че уличното движение се съставлява
от свръхестествено сухи котки.
като гламавите, снимам гората.
окъпана.
(окъпани, също).
петък, октомври 12, 2007
като котките след дъжд
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Браво, Станиславче!
How poetic!
Публикуване на коментар