за цветовете и сезонната депресия

обграждаме децата с ярки цветове, за да ги научим да ги различават. и после цял живот се учим да ги забравим.

през зимата сме еманация на сивотата и съществуването с цвят на кал — практично е, казваме. и какво — няма слънце, няма растителност, плодове, витамини, светлина, топлина; улиците в киша и кал, и по нас киша и кал.
искам си шаренията!

--------------------------------------------------------
най-щастливите ми години са били, кагато съм носила само черно... а депресията я свързвам с дрехи като изригваща супернова.
е, явно при мен цветовете не отразяват настроението на човек, а го допълват.