с отрязана човка

режеха на птиците езиците.
птиците — калпазани, нахални били. напомнят на тези на Деница.
репчат се и оказват вяла съпротива.
на една й отрязаха направо човката. като стигнаха до нея — и клъц! с един замах на ножицата. не беше нещо по-различна от другите, ами така, за назидание. падна на земята цялата. заедно с езика.
следващата я питаха — езика или човката?

замислих се: дали бих дала доброволно да ми отрежат езика?
да дам да направят нещо, което не желая, само за да не е по-лошо.

на другата страна

хващаш слънцето за разпилените му коси
които те гъделичкат по лицето...
спри, за да догониш щастието.

и

фойерверк от разхвърчани сънища
с аромат на канелен босилек
мекота от полусъбуден блясък
и край.

в мен живеят всички убити мечти,
заменени с чудовища.

мога да бъда бурен от улицата
искам да съм пепелта на невинността
да се изхабя, за да се родя сама

а все още се бунтувам срещу себе си.
от страх от живота след смъртта