Този малък хайванин се беше скрил в зелето на баба. Лятоска.
И ми липсва. лятото.
Безгрижно подсмърчам, отказвайки да се предам на есента.
И ми липсва и топлинка.
И животинка.
Сигурно е такъв един човешки инстинкт, да се грижиш за някого. да си заедно: да споделяш деня, съдбата, живота си с него.
Малко повече за решенията после. за равновесието в собствения ти свят и липсата на терзания.
сряда, октомври 22, 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)