неделя, септември 30, 2007

антиутопия на ежедневието.

безкултурно съществуване.
затворени в клетка с бръмчащ непрекъснато телевизор, 14 часа на ден.
останалите поне 10 часа — сън в химическа борба.
със съвременните наркотици, доброволно вземани за първа помощ.
деградация, всеки ден, надолу по блатото.

влудяваща неефективност, потенциал, който или става взривоопасен..
или просто повярва в несъстоятелността, която си внушава.
и акумулира пропадането си
с всеки ден.

вторник, септември 11, 2007

revive

думите ми атрофираха от неупотребяване. все пак никога не са ми били особени приятели, а и сега думата „приятелство“ загуби предишния си смисъл за мен. безусловната си чистота.

чистя ориз за чушките — „хубави зрънца в паничката, лоши — в гушката на птичката“.
а „тази ужасна музика“ от уредбата точно в момента е Джанис Джоплин. някакъв забравен диск, всичко нахвърляно случайно. две catwalk парчета на radio citizen. Дефилирам из вкъщи боса, мама ме беше помолила да премеря нов панталон. на каре : ) бъдещият ми любим... а от веселата музика ми порастват крила. неестествено е — като под някаква наркоза.

и съм от онези ужасни хора, които наблюдават другите в автобуса. Разчовъркват втренчено лица, дрехи, някоя особена черта или поведение. спомням си дни, когато наблюдавах носове, преценявах хората по това дали са им изскубани веждите, дали имат торбички под очите...
вчера шестицата беше натъпкана с дядовци. по-симпатични ми бяха тези, които носеха риза (и с пуловер, жилетка и шлифер отгоре, явно им е било студено). може би защото моят дядо никога не излизаше без костюм. и взех да си представям как един ден моят старец носи ризи, а аз оставям косата си небоядисана, просивяла, вдигната с игли на кок и нося кехлибар.

вторник, септември 04, 2007

изхабена дума: стар

когато започнеш да вървиш заднешком,
защото животът ти зад гърба ти е целият.
когато живееш, без да дишаш,
а в главата ти се побира целият свят —
твоите спомени.

когато намразиш хората, новите хора,
и не желаеш да виждаш приятелите си живи
защото те са по-живи в главата ти
каквито са били. някога. с теб.

изживяваш следите по пожълтели листове
или по пресвяткащата светлинка на екрана —
хартията става новото ти тяло
защото другото е вече твърде старо.

изхабена дума: трябва

трябва да се науча да мразя истински. и без това съм по този път.
трябва да живея, смачквайки значимите за мен неща. всичките, за да е пълно.
трябва да стигна над света, за да се науча да се смея в лицето му.
трябва да стигна над себе си, за да се смачкам.
трябва да разчупя рамките си. и заблудите за някакъв „смисъл“.
трябва докрай да се отърва от принципите си.
трябва да стана чудовище не само в своите очи. не само на думи.
трябва да искам да го направя.
трябва, трябва, трябва...

трябва - требник - требинка