четвъртък, август 30, 2007

словесна диария

Всеки ден е нов, раждаш се наново, заедно със света!
Можеш да бъдеш напълно различен... не — ти си напълно различен.
Само невярната нишка на спомените те придържа към това „теб“, което смяташ, че „си“.

не верьте пехоте,
не верьте, не верьте...
всегда мы уходим,
когда над землею бушует весна


Сигурно съм лунатик, цяла сутрин (сутринта ми започна с душа в 11 и половина, така че целият ден си ми е сутрин), цяла сутрин вкъщи, с Булат Окуджава и при това на токчета...
токчетата вкъщи не са толкова лоша идея, поне не по-лоша от ходенето бос навън (мръсно е и болести всякакви, казват ми), но изведнъж всички маси стават забележимо по-ниски, отколкото си свикнал. Не, че е от индустриално значение, поне докато не решиш да правиш интерпретации на тема шопска салата с всичко, останало в хладилника (чушки, домати, една твърде самотна краставица, дунавия и замразен босилек).
И изведнъж започнах да бормотя, като че ли съм говяла през пос ледните два месеца („лепетать“ — казва мама — била доволно книжовна дума. аз пък си мислех че е доволно селска. И че имам произношението на чеченец в Москва).


Е, този ден определено ми харесва!
И най-хубавото е, че още не е свършил... : ) свят, сука, дръж се, идвам : )


что касается меня —

то я гляжу на вас,
а вы глядите на него,

а он глядит (на солнце!)