Светът винаги се е движел от утописти, няма какво да се лъжем.
Възползвай се от утопиите си, докато още вярваш в тях. След това или ще е твърде късно, или ще са вече реалност.
петък, март 28, 2008
вторник, март 11, 2008
неделя, март 09, 2008
с мен ли си?
пак! 10 000 и кусур по един човек, които са убедени, че са сами и нищо не могат да направят!
няма да се откажа, защото ще ми е трудно.
или защото няма да постигна нищо сама.
все пак, united company lift the mountain има доказан смисъл.
но бездействието е най-деструктивно.
не можеш да чакаш някой друг да ти свърши работата.
да се оплакваш, че никой нищо не върши, когато и ти като всички чакаш.
нищо не е станало, без да е започнато.
всичко е преодолимо от човека, ако си даде шанс.
ти можеш!
иска ми се да ти го изкрещя!
самоубийци. това сме всички.
избирам живота. труден е.
с мен ли си?
42 'till D-Day
предпочитам да пропътувам парите, които трябва да дам за една вечер. абитуриентския бал имам предвид.
рецепта за портокалчетата горе
и още нещо — ако ви липсва светлина; подобни събиращи слънце лампи се продават и тук, ТСМ например.
вторник, март 04, 2008
понеделник, март 03, 2008
пешаход 1
по това време на годината боровите гори шумят...
звездите висят от небето като закачени по него фенери. разпознавам само пояса на орион, едни три звезди една до друга.
един ситискейп, какъвто е възможен само в тракия. и пруско синьо за фон на жълти светлини.
улица „георги данчов“ криволичи повече и от копривките. и аз с нея, криволича от метро до пощата. от съединение до там беше час по краткия път, с компания...
ако липсва нещо, то е само някоя от котките на дидака със саксофон по покривите : )
ама да не излезе, че липсват котки — вече от месец са станали от капаците на водопровода и са започнали да се гонят по улиците, нищо необичайно... все пак, защо по две-три погват една?!?
и когато има чучулиги, значи че въздухът наистина е чист.
а пък пъстървите плуват само в много чиста вода.... но в днешно време вече нищо не е сигурно.
събота, март 01, 2008
очите се уморяват първи
като в смесицата от един сън и нечий разказ (толкова са ми отделени нещата от авторите им, ще се радвам ако някой изпищи): всички отверстия по лицето „зарастват“, потъват сякаш никога не ги е имало. не помня, първи или последни, очите се зашиват, покриват с кожа, изличават... жива картина като спомен от изживяна смърт.
която нямам спомен откъде и по какъв начин съм видяла.
и пак, и тук има библейска история зад всичко... но само беглите ми асоциации.
и онези релефни точки по бутоните на новите асансьори и по някои опаковки... не, не са сложени там специално за да не се хлъзга. това предположение не очаквах ; )
започвам да уча Брайл, вече трудно чета.