мирише на прясно окосена трева.
и някакво 5-6 годишно момче на моста. изисква нещо с пресипнал от викане глас. дрезгаво-звънък. изследва границите на обръгналата си баба – или може би майка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
когато носиш света в торбичките под очите си
...
кой:
«истинското щастие е най-висшата форма на саможертва. в това състояние няма усещане за „себе си“— дори не разбираш, че си щастлив. истинското щастие е някъде отвъд това „да знаеш“. отвъд себе си»
Няма коментари:
Публикуване на коментар