сряда, май 16, 2007

етюд

— погледни го! толкова е жалко.
подхвърляше го в ръцете си.
— само парче месо.
...
всички сме парчета месо. торби с твърд, течности и газове. блудкави съществувания.
обожествявани, възвеличавани, възхищаващи се... заблуждаващи.
заблуждаващи себеподобните и себе си.
нежелаещи да повярват в същността си, заместваме с други вери.

това е просто орган. инструмент.
има конкретна цел и задача.
— на теб всъщност не ти е нужен, нито на него — твоето мнение.

не желаем да прекараме живота си като останалите парчета месо на този свят.
да се родим, за да ядем, спим, спим и ядем, и понякога да не спим, за да се оплождаме един друг в нуждата да създадем, повторим парчето месо, което представляваме; а то да продължи същия затворен кръг, приключващ непременно по един-едничък начин — когато свършим.

търсим смисъл.
е, смисъл няма. свършвай.

Няма коментари: