вторник, септември 11, 2007

revive

думите ми атрофираха от неупотребяване. все пак никога не са ми били особени приятели, а и сега думата „приятелство“ загуби предишния си смисъл за мен. безусловната си чистота.

чистя ориз за чушките — „хубави зрънца в паничката, лоши — в гушката на птичката“.
а „тази ужасна музика“ от уредбата точно в момента е Джанис Джоплин. някакъв забравен диск, всичко нахвърляно случайно. две catwalk парчета на radio citizen. Дефилирам из вкъщи боса, мама ме беше помолила да премеря нов панталон. на каре : ) бъдещият ми любим... а от веселата музика ми порастват крила. неестествено е — като под някаква наркоза.

и съм от онези ужасни хора, които наблюдават другите в автобуса. Разчовъркват втренчено лица, дрехи, някоя особена черта или поведение. спомням си дни, когато наблюдавах носове, преценявах хората по това дали са им изскубани веждите, дали имат торбички под очите...
вчера шестицата беше натъпкана с дядовци. по-симпатични ми бяха тези, които носеха риза (и с пуловер, жилетка и шлифер отгоре, явно им е било студено). може би защото моят дядо никога не излизаше без костюм. и взех да си представям как един ден моят старец носи ризи, а аз оставям косата си небоядисана, просивяла, вдигната с игли на кок и нося кехлибар.

Няма коментари: