глъчка

винаги са ми казвали, че изглеждам по-малка.
да, ама не. явно влизам в нечий електорат предсрочно.

като редови гражданин (какъвто още не съм по причини в егн-то) си изхвърлих гланцираните хартийки в най-близкото кошче, доста поядосана.
при следващото преминаване на моста вече заобикалям отдалеч нелепите, но за сметка на това скъпички, костюми като знакови плюшени играчки.

прибирам се през половината град, облепен с тонове неизползваема хартия.
полуразлепени плакати. от онези, лакираните, нерециклируеми "бюлетинки" — по земята и в храстите. и във входа на блока, явно някой не е уцелил пощенските кутии.
брегът на марица сигурно още пази следи от предните избори.
особено сега, като раздават по моста.

чудя се, на следващите избори дали изобщо бих гласувала за когото и да било.
не защото не ми пука какво се случва около мен.

просто начините за агитация са в основната си грешни.
от милиардите плакати разбирам само, че тези хора са готови да потрошат достатъчно количество чужди пари, за да замърсят града. а с тях могат да направят някоя и друга велоалея например.

навсякъде виждам портретите на тези, за които никога няма да гласувам. по причина че им виждам портретите навсякъде.

а листовките им имат по един зарибяващ лозунг... вместо розяснение какво представляват и за какво се борят, точно и ясно, без литературни чудеса от остроумие. пък какво ли им се впрягам, като целят да спечелят изборите самоцелно, а не да се борят за да вървят нещата напред. явно.