днес някак кръвта ми танцува.
и се и з т о ч в а м.
вчера бръмчащите мушички в ушите ми ме спасяваха от мен си цял ден. твърде много емоции, плюс и заради състоянието „след“. обмислям да го премахна, като го направя постоянно и необратимо. какво ли мислиш по този въпрос?
щастливо намерена батерийка, която да ме прекара през ужасния главоболен ден. заради нови отровни хора неумението ми да общувам. и трябваше да видя Ели. последната капка нстойчивост, още две слънчеви (необикновени?) момичета, и да разбера че все пак мога да отида на представлението на Ана — кога ли се случва да танцува в кръчма...
връщам се точно за две парчета. на random се оказват enigma, т.е. достатъчно дълги да закъснея. и да се отвори адът от загриженост за коя ли вечер тази седмица.
толкова уморена не съм се чувствала от месеци. а дългата седмица с дългите дни още не е свършила. пък още преди ден ми се искаше да ме прегази някоя кола на връщане. почти щях да припадна под колелата им.
и се и з т о ч в а м.
вчера бръмчащите мушички в ушите ми ме спасяваха от мен си цял ден. твърде много емоции, плюс и заради състоянието „след“. обмислям да го премахна, като го направя постоянно и необратимо. какво ли мислиш по този въпрос?
щастливо намерена батерийка, която да ме прекара през ужасния главоболен ден. заради нови отровни хора неумението ми да общувам. и трябваше да видя Ели. последната капка нстойчивост, още две слънчеви (необикновени?) момичета, и да разбера че все пак мога да отида на представлението на Ана — кога ли се случва да танцува в кръчма...
връщам се точно за две парчета. на random се оказват enigma, т.е. достатъчно дълги да закъснея. и да се отвори адът от загриженост за коя ли вечер тази седмица.
толкова уморена не съм се чувствала от месеци. а дългата седмица с дългите дни още не е свършила. пък още преди ден ми се искаше да ме прегази някоя кола на връщане. почти щях да припадна под колелата им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар