събота, март 01, 2008

очите се уморяват първи

като в смесицата от един сън и нечий разказ (толкова са ми отделени нещата от авторите им, ще се радвам ако някой изпищи): всички отверстия по лицето „зарастват“, потъват сякаш никога не ги е имало. не помня, първи или последни, очите се зашиват, покриват с кожа, изличават... жива картина като спомен от изживяна смърт.
която нямам спомен откъде и по какъв начин съм видяла.
и пак, и тук има библейска история зад всичко... но само беглите ми асоциации.

и онези релефни точки по бутоните на новите асансьори и по някои опаковки... не, не са сложени там специално за да не се хлъзга. това предположение не очаквах ; )

започвам да уча Брайл, вече трудно чета.

Няма коментари: