понеделник, февруари 15, 2010
на запад
Британската зима почти свърши, даже миналия месец се беше задържал доста сняг. А райграсът около пътя не е спирал да бъде зелен. Кърски път, на две мили от града: велоалея от сив и червен асфалт, бяла маркировка, зелен райграс от двете й страни, пасища с дървени оградки и облечени с памучен чул коне. Всичко е като боядисано предния ден, едноцветно и еднакво.
Първа мисъл: колко е подредено тук. Уредено. На България би й трябвало ужасно много време да се доближи до това...
Веднага контра: бих полудяла ако трябва тук да прекарам живота си.
Безлично, като в детска игра опростено, сляпо следване на правила. еднаквите за всички условия създават еднакви хора. Избиват липсата си на хаос в безпаметно напиване. Помислено е за всичко, затова никой не си прави труда да мисли. Тъй като се чисти постоянно, всеки цапа. И пак е чисто, че чак стерилно.
А настилката на детските площадки е от гума....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
A океанът им се е килнал и а-ха да изтече... :о)
Защото фотографът се е накривил във влака, а сега не му излиза от главата мисълта да бъде другаде... Пътува ми се... поне до вкъщи.
Толкова съм rolling stone. Веднъж като се изкорених от дома си, друг дом може да ми бъде единствено пътят.
И... миналата седмица за първи път се добрах до океана. Писах тогава на Деската, но май ми няма този номер.
Трябва да ти покажа едни приказни места... Ако лятото си в България, те каня на скитня :)
приемам безропотно... и много усмихнато.
само да видя какви ще ги втасам до лятото.
Публикуване на коментар