искам да стъпвам навсякъде там, боса. не от монитора.
а имам толкова да уча...
хубавото е, че го искам. вече.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
когато носиш света в торбичките под очите си
искам да стъпвам навсякъде там, боса. не от монитора.
а имам толкова да уча...
хубавото е, че го искам. вече.
«истинското щастие е най-висшата форма на саможертва. в това състояние няма усещане за „себе си“— дори не разбираш, че си щастлив. истинското щастие е някъде отвъд това „да знаеш“. отвъд себе си»
Няма коментари:
Публикуване на коментар