сряда, октомври 22, 2008

Този малък хайванин се беше скрил в зелето на баба. Лятоска.



И ми липсва. лятото.
Безгрижно подсмърчам, отказвайки да се предам на есента.
И ми липсва и топлинка.
И животинка.
Сигурно е такъв един човешки инстинкт, да се грижиш за някого. да си заедно: да споделяш деня, съдбата, живота си с него.

Малко повече за решенията после. за равновесието в собствения ти свят и липсата на терзания.